Двадесет и тригодишният дипломат Йон Драгумис пристига през ноември 1902 г. в Манастир, в турскоокупираната Македония. Освен служебните си задължения в консулството, скоро възприема идеята за изпълнение на мисия и решава да действа. Основава „Защита“, укрепва и „озарява“ гръцките общности в борбата им срещу българския терор. Зад себе си оставя любимата си Атика и две любовни връзки, които са приключили, докато в Манастир се свързва с учителката Сапфо Тейу.

В дневниковите записи на тетрадките си, той документира събития и срещи, ненадминати по стил пътнически впечатления, етнологически и етнографски бележки в духа на великите пътешественици, описание на служебни конфликти, очаквания и илюзии, разочарования, скърби и сътресения, философски и идеологически колебания, които оставят своя отпечатък.

Маршрутът: Атина – Манастир – Сяр – Пиргос – Филипопол и големите военни учения в Тива, където участва. Ключов момент: смъртта на Павел Мелас в Македония.

Драгумис, уникален стилист, с тежък духовен багаж, със завладяващ здрав и естествен изказ, страстен демократист, с изчистен и балансиран гръцки език, без крайности или помпозни изразни конструкции, поетичен, лиричен, романтичен, суетен, натуралист и често ироничен, философства, разсъждава, самоанализира се, страда, кърви, въстава и се укрепва, изповядва се, нарцисизира се, самоотрича се и самосаботира се, влюбва се, възхвалява и оплаква, отчаява се от човешката съдба, примирява се с нея.

Какво друго прави един писател? Води бележки за бъдещите си книги, надява се на благосклонни и милостиви времена, когато ще му „бъде позволено“ да пише необезпокояван. Точно такива се срещат тук, както и във всички тетрадки на Драгумис, публикувани и непубликувани.