В края на 19-ти век се появява нов феномен: туризмът. Заедно с него ще направят появата си големи хотели, които се насочват изключително към богата клиентела. Тази концентрирана луксозна среда на открити пространства ще привлече бързо нова категория крадци, „мишките“ на хотелите. Въпреки ласкателното им прозвище, те са престъпници от висока класа: макар да идват от работническите слоеве, те са образовани, многоезични и с благоприличен външен вид. Наемат стая, прекарват следващите нощи, обирайки съседите си, а след това си тръгват, сякаш нищо не се е случило. Никога не са насилствени и се стараят да останат възможно най-незабелязани.

Жорж Острофски е един от тях. Роден в Украйна, руски гражданин, той действа приблизително четиридесет години, особено в Германия, където е известен като „Черното призрачно лице на Кайзероф“, както и в Англия, Италия и най-вече във Франция. Известен в европейската полиция и някога издирван от злокобните „Тигрови батальони“, той остава изключително дискретен, до степен да не се появи никъде в историята на престъпността. Въпреки това, дълбоко и постоянно влияе върху народната култура на 20-ти век и е анонимното вдъхновение за Арсен Люпен и Фантома.

За да му придаде съществуване, френският писател Патрис Лажуа (Patrice Lajoye) открива слабо забележими следи, които е оставил зад себе си този истински хамелеон: полицейски доклади, преписки от разпити, писма и преди всичко обширен архив от пресата на епохата.