Дискусията относно метасъвременността и постмодернизма е дискусия, която остана незавършена - точно както, според много мислители, модерността и модернизмът останаха програмационно незавършени.

Нашият фокус в настоящата книга се отнася до връзките, понякога сближаванията, между естетическото и политическото в метасъвременността в редица ключови области на философската дискусия като, между другото, етика, историчност, разлика, другост, представяне, субъект.

Основните ни препратки включват Жан-Франсоа Лиотар и Жан Бодрийар, а до тях и по-малко известни в България постмодерни философи като Джани Ватимо и Мишел Мафесоли. От критическа оценка на постмодерното първо място заемат Фредрик Джеймсън, Тери Игълтън и Дейвид Харви.

На изследователско ниво се документират и коментират естетически и политически практики от края на двадесети и началото на двадесет и първи век, които биха могли да се впишат в, така или иначе мъгливата и течна, рамка на постмодернизма.

Накрая въпросът, който постоянно се връща, се формулира по следния начин: поставя ли постмодерното нова, особена връзка между естетиката и политиката чрез новите значения, които придава на всяка от тях; или остава просто повторение на относителизма, който преследва философията почти от нейното начало?