Следвайки нишката на тютюна, която се разгръща през вековете в страни и континенти, стигаме до Кавала от 1838 и 1853 година, ключови години, които допринесоха тютюнът да превърне града от незначително селище в османската провинция в важен износен пристанищен град на Балканите.

Винаги водени от нишката на тютюна, влизаме в кметските сгради на града и търсим историята зад техните стени: Коя беше мощната унгаро-еврейска тютюнева търговска компания зад тях, която с различни форми и имена доминираше половин век в износното пристанище на града? Кои бяха семействата и хората зад компанията? И защо евреите доминираха в търговията с тютюн в цяла Европа?

Докато нишката на тютюна преминава през епохи на мир и войни повече от сто и осемдесет години до днес, ние я следим чрез гръцка и чужда литература, гръцки и чужд печат, разкази на участници, снимки и картини, които свързват Кавала с международните събития. Тя ни натъжва, когато установяваме неспособността й да синхронизира завоеванията на гръцките тютюневи работнички с тези на техните европейски колежки, и ни възхищава, докато разгръща паралелните животи на градове и държави по света, които споделиха с Кавала общи надежди и борби, благоденствие и богатство, но и несгоди и разочарования – съдбата, която донесе тютюнът на града.

В днешна Кавала епопеята на тютюна и сладко-горчивият му аромат, който някога я е покривал изцяло, вече е в миналото. Той живее само в паметта на града и изисква заслужената си чест.