Атриумът, като основен урбанистичен инструмент за създаване на открити пространства, както частни, така и обществени, представлява доминиращ елемент за преобразуване и преструктуриране на градски квартали в рамките на градската тъкан.

Той предлага зони за отдих, зеленина, социални събирания и контакти. В същото време води до интересни функционални, но и естетически резултати, тъй като налага разчупване на обемите, създава вътрешни фасади и позволява проникване на открити пространства в сърцевината на сградите.

Подобрява съжителството на застроените повърхности с природните елементи чрез вентилация, осветление и естетическо възприятие, като същевременно предизвиква интересни движения и маршрути на потребителите на сградите.