През 1785 г., когато великият германски поет Фридрих Шилер написа безсмъртната „Ода на радостта“, той изрази най-дълбоките надежди и мечти на Европейското Просвещение за нова епоха на мир и свобода, епоха, в която всички хора ще бъдат равни.

Деветата симфония на Бетовен даде криле на думите на Шилер, но едва век по-късно тези същите думи бяха възприети от нацистката пропаганда и изопачени от варварство толкова абсолютно, че, както каза един философ, предизвикаха разрив в „дълбокия слой солидарност между всички, които имат човешко лице“.

Когато си спомняме как обществата пазят в паметта си тези все по-отдалечени мечти и разрушения, обикновено наум ни идват исторически книги, архиви, документални филми или паметници издълбани в камък.

Но в „Ехото на времето“ награденият критик и историк на културата Джеръми Айклер страстно и разкриващо подкрепя силата на музиката като памет на културата, като изкуство с уникалната способност да предава и пренася смисъла на миналото.

С критическо ухо, ерудицията на експерт и чувствителността на романист дори към най-малкия детайл, Айклер показва как четирима видни композитори — Рихард Щраус, Арнолд Шьонберг, Дмитрий Шостакович и Бенджамин Бритън — са преживели епохата на Втората световна война и Холокоста и по-късно са превърнали опита си в дълбоко трогателни, трансцендентални музикални произведения, партитури, в които отеква изгубеното време.

Опирайки се на свидетелства на писатели, поети, философи, музиканти и обикновени хора, Айклер разкрива как същността на цяло едно време е запечатана в тези звуци и истории.

И в процеса посещава исторически места, изиграли ключова роля в създаването на тази музика — от руините на катедралата в Ковънтри до клисурата Бабий Яр в Киев.

Докато живата памет за Втората световна война избледнява, „Ехото на времето“ предлага нови начини да слушаме историята и да се научим да различаваме в нотите на нейната музика резонансите на това, което друга епоха е написала, чула, сънувала, надявала се и оплаквала.

През лирично повествование, изпълнено с проницателност и състрадание, тази книга задълбочава начина, по който мислим за наследството на войната, присъствието на миналото и обновеното обещание на изкуството за живота ни днес.