Често се наблюдава, че супервизорите психоаналитици пренебрегват да споменат физическото Присъствие на своите терапевти, когато обсъждат с своя супервизор. Още по-впечатляващо е, че повечето от нас, когато бъдем запитани за ролята на Присъствието в живота ни, или говорим с известна неудобство, или нямаме какво съществено да кажем, което не е така, когато темата е Отсъствието, за което наблюденията ни винаги са по-ясни.

В есето се анализира Присъствието както в психоаналитичния процес, така и в живота ни, разглеждат се различните форми и нюанси на това, причините за неудобството, което ни причинява, но и връзката му с Репрезентацията, Окултното и Призрака. Според дефиницията му, "Присъствието постоянно присъства, динамично, активно, оцветява реалността и играе с нея".