В живота си "играем" три основни роли: на детето, на любовника и на родителя. В тази игра, съпричастността и раздялата са опитности, които предизвикват емоции както в тялото, така и в психиката, тъй като се отнасят до лица или събития, важни за нас, с които изграждаме отношения.
Хората, от страх или удоволствие, се опитваме да натъпчем колкото се може повече съпричастност в живота си. Качеството обаче се определя от страха от раздяла. Така че, когато срещнем съпричастност, раздялата изглежда и е предварително договорена и недоговорна реалност.
На базата на сенчестите страни на всеки от нас, в тази книга се извършва разследване на съпричастността и страха от съпричастност, на близостта и разстоянието, на свързаността и разединяването, което, във всяка своя версия, крие в себе си надежда за любов.
