Цял живот се борех да оцелея за истината си, за това което бях. Истински човек. Спомням си, когато бях малка, работехме с майка ми по почистване, обслужвахме целия свят. Ходехме пеша, с крака идвахме. Пред мен майка ми, изпотена и задъхана, а аз зад нея, опашката ѝ. Колко хора измиехме. Работа, не шега...

Животът ми не беше лесен. Животът на транс хората в България не е лесен въпрос. Хората живеят лицемерно, удобно, и истинският човек не им е нужен. Много хора живеят цял живот потиснати, лишени, скрити, защото така трябва, не се борят за свободата си. А за човешките права, това е все едно...