Какъв ли е животът, който тече спокойно, след като всички „лоши са в затвора“? В град, където затворите са препълнени и „несвободните“ излежават присъдата си сами вкъщи [програма prison@home alone]? В този град чуждите надзиратели се наричат Приятели и преподават хореографии.

„Свободните“ живеят в контейнери и интелигентните десетгодишни се изпращат в чужбина за учене. Катехизаторите са свързани с домовете, а авторските права върху историята на една страна са откраднати.

От морето градът е разделен със Стена. Приятелите поддържат града чист, боклукоизяждачът „почиства“ бездомни, изборите всяка година са парти без край, а Историята – черно облаче с малко светли моменти…

Къща в центъра на града, дом и затвор на „несвободната“ Ксения, е наблюдавана от камери. На север доносниците получават панически пристъпи и се психотерапевтират тайно в скайп, докато се строят нови компании, включително И приятелски настроени към човека.

Голяма Герунтия - New Ellana - Галатия - Англетерия - Старата Невропа, година 2040 н.е. Затворници, Надзиратели, Доносници и Катехизатори се преплитат в живота един на друг. Ксения, Ингрид, Мелина и Арис са в същото въртележка на 3%. Четиримата вървят заедно по път, който води или към изчезване, или към т. нар. „хора на пещерите“. Има ли перспектива за затвореното човечество? „Хората на пещерите“ може би имат отговорите… Може би ги има и представлението „3%“.