Това, което знаем в Гърция за вакъфите, е много малко. Гръцкото авторско творчество почти изключително се ограничава до историческата страна на институцията по време на османското робство или в най-добрия случай до тълкуването на действащото законодателство, както то е формирано и се отнася до управлението на вакъфите, които се намират в Гърция.

Въпреки това възниква логичният въпрос: Дали такова законодателство наистина отговаря на същността и естеството на самия институт? Съществува ли съответствие между разпоредбите на действащия закон и концептуалното определение на вакъфа, който представлява ислямски предвиден институт? Има ли може би противоречие между онова, което важи при нас, и онова, което би трябвало да важи, след като е трябвало гръцкият законодател, приемайки института, да уреди вакъфите по начин, по който ислямското, непроменено и единствено допустимо „свръхземно“ законодателство застъпва?

[...] (От предговора на изданието)