Как се преобразява човекът, когато върви заедно с дигиталното си създание и когато вътрешно приема символичното си аз, което изглежда еднакво истинско благодарение на технологията? В свят, който за някои е дистопичен, а за други хармоничен като Обетованата земя, където идентичността и взаимоотношенията се формират съвместно от алгоритмични последователности, книгата Хора и алгоритми на Евстратиус Папанис осветлява неизследваните области на психотерапията в епохата на изкуствения интелект.

Избягвайки технофобските предразсъдъци, но и безкритичното идеализиране, произведението разглежда трансформацията на психотерапията: от дигиталните помощници и онлайн сесиите до дълбоките преходи в начина, по който хората разказват своята болка и радост.