Разговарям с текстове, които оживяват от аромата на убито юношество, оформят бурни тревоги, подчертават човешки грешки.

Прекарвам и неволно разкъсвам техния дъх, разроввам избледнели карти, спомени, изображения от пътувания в Южна Америка, хаотично разпръснати.

Със съюзник и верен приятел Перу споделям приключението на писането, затова оставям молива и го каня:… Да тръгваме, Перу? Началото на разходката, на почивката, на освобождаването, но и на възможното развитие на тестото на събитията.

Осветявам събитията през призмата на платоничната любов? Грешно възприемане? Възможна оптична илюзия? Антим, Мелити и на дъното Джазмин. Техните размери треперят в мрака като фенерите на буря при прилив от чувства.

Писането в горещината, лава на луната! Любов – Смърт! Горни и долни крайници на живота! Как да поберат две мълчания в една длан?