Дон Жуан, като млад, красив и неуспешен артист, опитвайки се да избяга от задънената улица на любовните и професионалните си приключения, се укрива преследван в бара на баща си. Там, откривайки, че истинският му талант е да привлича последователи, той се освобождава от всякакви морални ограничения.

Той се занимава с търговия на надежда, предлагайки лесния път към щастието на обърканите посетители. В дългата театрална и литературна традиция на своя образ, Дон Жуан символизира отхвърлянето на традиционните ценности и търсенето на личната свобода. Като голям сърцеразбивач и богохулник, той винаги изглежда безразличен към последствията от действията си.

Въпреки това, днес съвременният Дон Жуан не се бунтува. В едно общество на силни конфликти и идеологическа обърканост като нашето, той успява да оцелее, възпроизвеждайки идеологии, които обслужват единствено личните му амбиции и желания. Това е оригинален подход към класическия герой, който подчертава вечността и съвременната динамика на мита, преосмисляйки мястото на мъжа в съвременния свят.

Дон Жуан, като абсолютен нарцисистичен символ на нашето време, притежава два ключови „таланта“: пълно отсъствие на идеологическо ядро и необуздана амбиция.

С тези инструменти той се издига като водач без морална основа, като търговец на мечти, който обещава свобода без граници, но не успява да предвиди разрушителните последствия, които може да донесе повърхностността на неговите учения.