Как идеите и опитът за красота са оформяли човешките отношения с божественото в древна Гърция. Започвайки с най-ранната гръцка литература, епичните произведения на Омир и Хезиод, красотата се възприема като специална връзка с божественото. Боговете на древна Гърция са определяни чрез своята изключителна красота; дори и днес „да изглеждаш като гръцки бог“ е поговорка за човешката красота.

В Красотата и боговете Хюго Шейксфът изследва връзката между красивото и божественото в древна Гърция, главно през архаичния период (ок. 750–480 пр.н.е.). Анализирайки доказателства, които варират от поезия, изкуство и философски текстове до архитектура и природен пейзаж, Шейксфът показва как идеите и преживяванията за красота са формирали гръцките отношения с божественото.

С мощен призив за мястото на красотата и естетиката в писането на историята, Шейксфът разкрива културния диалог между красотата и боговете в различни контексти в архаичния гръцки свят: в форми на божествено поклонение; в поезията, музиката и танца; в отношението към природната среда; и в архитектурата и изкуството. Той твърди, че този ранен етап от гръцката история съдържа неизвестен ключ за разбирането на някои дългогодишни нишки в историите на религията, изкуството и естетиката – от естетическите теории на Платон до статута на красотата в съвременния дискурс.

Дълбокото минало на красотата и нейната божествена връзка в древна Гърция може да ни помогне днес да видим красотата в по-ясен фокус.