Либералната демокрация, като историческо постижение, което съчетава принципа на народния суверенитет с гарантирането на индивидуални права и гаранцията на върховенството на закона, се намира в период на дълбоко изпитание. Международни индекси отбелязват постоянно отстъпление, докато популистки и крайно десни формации намират почва за своето укрепване.

Причините за кризата са многокомпонентни и се основават на структурни, политически, икономически и културни развития. Проблемът обаче се задълбочава от факта, че демокрацията вече трябва да функционира при условия на „платформизиране“ на публичната сфера, в която условията за политическо изразяване и формиране на общественото мнение се пренареждат радикално.

В социалните медии, доминираща част от дигиталния ни свят, всякакъв рационален аргумент отстъпва пред силата на образа, емоционалното възбуждане и свиването на времето. Алгоритмичната манипулация, разпространението на „фалшиви новини“, дезинформацията и речта на омразата, както и явленията на „филтрите на балона“ и „ехо камерите“, допълват дистопичната картина.

Технологичните гиганти се утвърждават като решаващи властови механизми, тъй като чрез своите алгоритми и модели на изкуствен интелект контролират условията за формиране на публичността, регулират потока на информацията и колективното изразяване, управляват достъпа до знания и активират механизми за дигитално наблюдение, записвайки, анализирайки и понякога предопределяйки поведението на потребителите в онлайн пространството.

Изкуственият интелект и социалните медии се превръщат в инструменти за концентрация на власт, влияние и формиране на общественото мнение, постепенно установявайки новата форма на алгоритмична хегемония, която заплашва да пренареди институционалните стълбове на демокрацията. Пътят на медиите към ерата на изкуствения интелект, развитието на ИИ и неговите езикови модели, начините, по които алгоритмите доминират и как всъщност демокрацията отстъпва, са сред темите, които разглежда тази книга.