Философията на науката, както се е развивала през последните сто години, се е съсредоточила върху излагането, изучаването и разбирането на структурата на концептуалната организация на съдържанието на науката.

В този контекст са формулирани важни анализи на структурата на науката, както се изразява чрез твърденията и теориите ѝ. Въпреки това, като поставя основен акцент върху излагането на структурата на науката, философията на науката е пренебрегнала процесите на нейното формиране.

Съвременни подходи с помощта на историографски, социологически и етнографски методи изваждат наяве сложна, богата и динамична представа за процесите на нейното формиране, която се базира на епистемологията на практиката. (Шапин, Латур, Кнор Цетина, Пикеринг, Рейнбергер, Чанг и др.)

С помощта на епистемология на практиката, философията на науката е призована да обработва метафизични и гносеологични въпроси, които винаги са я занимавали, формулирайки нови концепции и тълкувания на науката и реалността.

(От представянето на корицата на книгата)