Книга за младежи с критично мислене и възрастни с желание за самоанализ. Можете да игнорирате колелото на живота и да тичате безкрайно: точно като хамстерите. Но по-добре е да размисляте за промените, да избирате доброто, да отхвърляте лошото, да приемате неизбежното.

Всичко това някои имат право да отхвърлят. Все пак, и ние имаме право да се усмихваме или да се смеем на глас, ако този някой прекалява. Добрата старост е, преди всичко, неприятна гледка. И може на някого да му се струва забавно да я наблюдава. Но да я предлага и на други?

Според учението на хиндуизма човешкият живот се разделя на четири периода: първият служи да учим, водени от учител, вторият – да се реализираме, третият – да учим и предаваме знание, а последният, характеризиращ се с постепенно безразличие към материалните блага, – да се подготвим за оттегляне. Днес много хора не приемат горепосоченото. Въпреки възрастта си, продължават да се борят, стават досадни, трупат. Преследват постове, потвърждение, обществено одобрение. Не знаят как да забавят, да слушат, да отговарят.

С помощта на една внучка, която му преподава ежедневния бъркотии (и е поставила за шапка ябълка на бюста на Сократ), Бепе Севергнини размисля за отминаващото време и сложните години, които преживяваме. „Нещата, за които ще ни помнят“, пише той, „не са позициите, които сме заемали, и успехите, които сме постигнали. Това са алтруизмът, учтивостта, хуморът, въображението, честността. Умението да задаваме правилните въпроси“. Нашата собствена репутация.