Инстинктът на смъртта е основна концепция на Фройд, който го счита за полюс, противоположен на инстинкта на живота. Колкото по-силен е инстинктът на смъртта, толкова повече защити се развиват, за да го държат под контрол на Его-то, което отговаря за намаляване на неговата интензивност, за компенсиране и за насърчаване изразяването на инстинкта на живота, по този начин предпазвайки човека от разрушителни действия и постъпки, както спрямо себе си, така и спрямо другите хора, в същото време подпомагайки процесите на адаптация на личността към външната реалност.

В настоящото изследване се обсъжда инстинктът на смъртта сам по себе си, както и неговите маскировки, които не са дадени веднъж завинаги, а приемат разнообразни клинични или психологически форми. Те се изразяват понякога съзнателно и понякога несъзнателно, в резултат на което понякога Ego-то ги възприема, а друг път Ego-то се разпада под тяхното влияние. Дават се много примери от личната клинична работа на психоаналитика и от живота на исторически личности. Авторката развива своите мисли на базата на психоаналитичната теория на Мелани Клайн.