Настоящата творба разглежда дискриминациите в трудовите отношения, когато те се дължат на лични характеристики на работника, и поради тяхната особенa и чувствителна природа практически представляват един от най-честите източници на спорове и конфликти. Затова те предизвикват повишен интерес както от страна на общностния, така и на националния законодател, и са предмет на значителна съдебна практика.
Значимата роля на колективната автономия във формирането на трудовите отношения естествено я изправя и пред въпроси, свързани с дискриминации, основани на личните характеристики на работниците, сред които са полът, религията и възрастта. Всъщност, дискриминациите от този вид са по-чести и по-широко разпространени в сравнение с дискриминациите, произтичащи от вида заетост, конкретно наречените неформални трудови отношения.
Целта на настоящата творба е да анализира всички въпроси, които традиционно възникват, през съвременен поглед, който отчита актуалните социални условия.
