Тази книга представлява изследване на правните особености на изкуството като цяло, с първа част посветена на модерното изкуство, което беше определено като „изродено“ по закон от нацистите с цел неговото конфискуване и изземване, както и последствията от тази квалификация. Това изкуство, което беше преследвано и обиждано, успя да се възползва от отмъщението си в големите аукционни къщи и най-важните музеи в света след войната. Същото модерно „изродено“ изкуство беше предмет на множество съдебни спорове на международно ниво.

Целта на книгата е да свърже характеристиката на изкуството като „изродено“ с последвалото огромно искане за справедливост от жертвите. Неизбежно ще се разгледа еволюцията на понятието грабеж, източниците отпреди войната и преобладаващите възприятия, както и промени по-късно. Освен това се представят показателни процеси и претенции, както и избрани закони, приети след войната в различни страни с една и съща цел, които представляват особен интерес.

С посоченото съдържание, настоящото произведение е насочено не само към юристи, но и към художници, теоретици на изкуството, колекционери, аукционни къщи, държавни служители, работещи в областта на културната дипломация и други.