Василий II, наричан още Българоубиецът, е впечатляващ император. Той представлява определението за военен император, от който византийската държава имаше огромна нужда по онова време. Сенките на великите военачалници императори преди него, Никфор Фока (963-969) и Йоан Цимиски (969-976) са големи. Тяхното наследство изглежда тежко. Ще успее ли младият тогава Василий да запази дори частица от него? През 1025 г., годината на смъртта му, той дава оглушителния отговор: Надмина ги, като написа най-златните страници на Средновековната гръко-християнска империя!

Разказът на събитията от царуването му от Мано Н. Хаджидакис е изключителен! Следва точната хронологична последователност, включва всички събития, изтъквайки постепенно, изречение по изречение, параграф по параграф, глава по глава развитието на Василий II, за да може справедливо да го нарече Великият на средновековния елинизъм!

Две са иновациите на Мано в тази книга: Първата се отнася до обстойно описание на природата на Византийската държава с цел читателят да разбере какво точно е Византия. Авторът ни въвежда в света на Византия, започвайки от епохата на Великия Константин и космохисторическите промени, които той е направил. Обяснява прехода от Римската империя към Византийския елинизъм.

Втората иновация се отнася до постоянната демонстрация на гръцкия характер на империята. Оставяйки настрана гръцките византийци и историци, за които може да се твърди, че са обхванати от национални чувства, той се фокусира върху множество чуждестранни византинисти и историци, които авторът цитира, като: Георг Острогорски, А. Василиев, Стивън Рънсиман, Карл Крумбахер, Чарлз Дил, Густав Шлумберже, Алфред Рамбо, Джудит Херин, Пол Лемерл, Робърт Браунинг, Кенет Сетън, Силвен Гугенхайм, Луи Брение и много други в обширна библиография, които посочват гръцкия характер на Византийската империя.

Ако 1025 г., годината на смъртта на Василий II Българоубиеца, бе трамплин за византийския упадък, довел до Манджикерт през 1071 г., пожелавам 2025 г. книгата на Мано Н. Хаджидакис по случай хилядагодишнината да бъде обратен трамплин, или поне да допринесе за възраждането на Гърция. Защото знанието, а именно правилното познание на миналото, не е само сила, но и сигурен водач за бъдещето!

(От предговора на историка Димитриос Романос)