Тази монография цели да задълбочи анализa на развитието и дейността на селскостопанските организации в Гърция от 1881 до 1936 година. Основната й теза е, че създаването на селскостопански организации е било ключово звено в поредицата от по-широки трансформации, които започват да се случват в гръцкия селски сектор в края на 19-и век и се усилват през първите десетилетия на 20-и век.

По тази причина гръцкият опит не трябва да се разглежда като изолиран пример, а напротив – да бъде вписан в по-широк европейски контекст. Въпреки че развитието на селскостопанските организации и прилагането на последователна селскостопанска политика може да са се забавили спрямо други европейски държави, свързването на тези процеси с проявилите се тенденции на европейско ниво е необходимо за по-доброто им разбиране.

Не е случайно, че агрономите, които бяха водещи в основаването на селскостопанските организации и кооперативи още от края на 19-и век, са завършили в чужбина. Влиянието на опита, който са придобили извън Гърция, се отразява и върху значителна част от политическия елит, който натискваше за предприемане на реформаторски инициативи.

В този интерпретативен контекст се разглеждат законодателствата, приети в други държави, като например тези за кооперациите и земеделските кредити, които са послужили като модел, върху който са базирани съответните гръцки законодателни актове.