Поезията на строго конкретното. На системно организирания фонем. Отново. И до него непреодолимата необходимост за ясно изразена символизация.

Анна Васияди, творец с опит, обработва с възможно най-подходящите средства материала от срещите с Другия. Оставяйки се системно вярна на текстуалните принципи, които сама е установила, днес ни предлага обновена серия записки, преобъртания, подобрения, както и радикални размествания на най-предпочитаната тематична рамка.

Твърдя, че тя се е връщала многократно към тази експлозия на Густав Флобер, както отдавна е подчертана, когато чете „Учение за чувствата“: „Оставете ме на мира с вашата грозна реалност! Какво означава действителност? Някои виждат черно, други синьо, тълпата вижда глупости. Нищо по-малко естествено от Микеланджело, нищо по-мощно!”

Оттук и признатото спонтанно глаголно напрежение, което се долавя веднага в стиховете на настоящата, усърдно издържана колекция. Фактът, че присъства и Анна Карсън, придава на творбата особено продуктивно измерение на контролирана междутекстовост.