Поезията на Монтис понесе тежестта и скръбта на тази мисъл – разтварянето на Самоопределението в нейните двойствености.

Ако Монтис е моментът, в който двойностите, хитростите, параномиите и призраците „говорят едновременно от една и съща сцена“, заговорничейки за виртуални революции и изкуствени партизани, които имитират Обединението, Саввас Павлоу и неговото поколение поемат политическата отговорност за премахването на двусмислието.

Те поемат политическата задълженост в борбата срещу евфемистично наречените реалистични варианти на Обединението, както и срещу двуобщностните-разделителни резерви на Независимостта.