Реших да напиша „Сляпото прасе на Втората улица“, когато прочетох мемоарите на чичо Лий, издадени на руски през 1963 година. В книгата със заглавие „Лява плеврит: спомени на един американски червен“ — която би могла да има подзаглавие „Романтиката на американския комунизъм“ или нещо подобно — Лий Филипс, бивш Илиас Филипопулос, разказва живота си от 1918 г., когато тръгва с кораб за Америка, до 1961 г., когато напуска Мемфис, Тенеси, за да се установи в обичаната си Москва.

Писах по няколко страници всяка вечер по пътя към Калифорния, където отидох да срещна брат ми Панди, а после в Монтана, където пътувах само за да видя как е Мери Кей двадесет години по-късно. Ръкописът — триста двадесет страници, написани на пишеща машина, с драскулки и поправки — го оставих в жабката на станшън вагона сред различни дребни предмети: фенерче, чифт вълнени ръкавици, шофьорската книжка и две фишове от пътната полиция за превишена скорост. И щях да го забравя там, ако не се бях върнал в Мемфис, в двора на Хари Уайт, за да сменя станшън вагона с стар Олдсмобил.

Никой не ме е молил да разкажа историята на Филипс и нашия град, Мемфис, Тенеси. Никой не ме е молил да не я разказвам. Затова разказах тази истинска история, пълна с лъжи.