„Отпътуване(я)“ е художествено произведение – но това не означава, че не е вярно. Това е историята на човек на име Стивън и жена на име Джийн, които се влюбват, когато са млади и отново когато са стари. Това е историята на възрастен Джак Русел на име Джими, завиждащо невнимателен към собствената си смъртност.

Това е и историята за това как тялото ни изневерява – дали заради възрастта, болест, инцидент или умишлено. И това е историята за това как преживяванията избледняват в анекдоти, а после в спомени. Важна ли е истинността на това, което помним? Или просто има значение, че е било достатъчно важно, за да бъде запомнено? Започва в края на живота – но не свършва там.

В крайна сметка става дума за единствените неща, които наистина са имали значение: как намираме щастието в този живот и кога е време да кажем сбогом.

„Метафикционално, трогателно, несъмнено Барнс“ OBSERVER „Няма никой като Джулиан Барнс“ GUARDIAN „Всичко, което Джулиан Барнс пише, променя всичко“ ФРАНСИС УИЛСЪН, автор на Electric Spark