Живеем в епоха, в която обществената реч изглежда изтощена от самата себе си. Скоростта, с която се правят изводи, явното безразличие към – дори и елементарно – обосноваване, изтъняването на аргументацията до пълно изчезване, са оформили среда, в която диалогът често отстъпва място на представление, а думите повече шумят, отколкото да просвещават.

Не е изненадващо, че с все по-голяма жажда търсим моменти на словото, които успяват да стоят с благородство, да общуват с покорство, да оставят място за съмнение. "За живота в света отвъд", текст, издаден от Вселенската патриаршия, принадлежи към тази категория: той разговаря със света не като високо авторитетна, отгоре наложена нормативна догма, а като равноправен съпътстващ.

Докато бихме очаквали, като църковен текст, той да се основава изключително на богословски предпоставки, този текст плодотворно призовава научното знание, разговаря меко с философията и обществото и обхваща цялостно сложността на човешкия опит. Не се страхува да признае, че човешкият път по света е път, който е оплетен от много гласове – и че всеки един от тях има нещо съществено да каже.

Автор, научна редакция: Милтиадис Х. Вандзос
Автор, научна редакция: Евангелос Д. Протопападакис