Как животът ни се формира от социалните структури и в тях? С едно смело и дълбоко лично есе, Никос Панаиотопулос този път насочва социологическия си аналитичен поглед не към другите, а към най-трудния обект: себе си.
Използвайки социоанализата, той разглежда живота си като динамично пространство, където индивидуалните преживявания, социалните структури и историческите условия се преплитат непрекъснато. От първите му преживявания и социализацията му до академичния му път, конфликтите, кризите и вътрешните пътеки, които го оформиха, от бежанските и работническите бедняшки квартали до Париж на Пиер Бурдийо и академичния живот, авторът показва, че азът никога не е изцяло личен.
С искреност и самоанализ Никос Панаиотопулос се обръща към онези, които се интересуват от социологията, (само)социоанализата, от това как личните ни истории винаги са по-социални отколкото си мислим.
Теоретично въоръжено признание. Лично разказано с социологически поглед. Книга, която свързва индивидуалното със социалното, опита с теорията, личното със социалното, живота със знанието.
