Ако тази книга беше социално изследване, тя щеше да е участническо действие, при което тези, които се обучават в изследователските методи, се стремят да намалят разстоянието, което ги разделя от това очарователно и в същото време изискващо познавателно поле.

Методите на социално изследване се движат може би повече от всяка друга дисциплина в рамка, в която непрекъснатото обяснение, строгото насочване и, в крайна сметка, зависимостта от някого, който „знае“ повече от нас, се смятат за необходими.

Книгата покрива повечето от основните въпроси свързани със събирането и производството на данни, както и с количествения и качествения анализ в социалното изследване. Въпреки това, тя подхожда към методите на социално изследване от алтернативна перспектива – преживяваната. Тя въвлича читателите в логика на възприемателно равенство, изхождайки от това, че „в невежеството по отношение на изследователските методи всички сме равни“.

В същото време, призовавайки ги да говорят в първо лице, тя има амбицията да ги мотивира духовно с цел в крайна сметка да ги освободи от привързаността към нуждата от „някой“ или „нещо“, което постоянно да им обяснява изследователските методи – дори и това „нещо“ в крайна сметка да е тази книга.