Аристотел в книгите Ζ, Η, Θ от „Метафизика“ изследва какво е същността, тоест истинската основа на всяко съществуване.

Той стига до заключението, че всяко нещо се състои от материя и форма: материята е това, от което нещо може да се образува, а формата е това, което го прави такова, каквото е.

В книгата Θ той обяснява, че съществата първоначално съществуват като възможност (δύναμις) и се реализират като актуализация (ενέργεια). Така той показва как нещата се образуват и какво ги прави истински същества.