Архитектите преоформят изживяването на музея и самото изкуство, трансформирайки определението за музей: Лувър Абу Даби като реплика на музей-град, вдъхновен от Париж; Музеят Гуггенхайм и Център Помпиду като музеи за преминаване с кола, оформени в епоха, в която автомобилът е главен герой; новото крило на Американския музей по естествена история в Ню Йорк преосмисля институцията с органични форми, като мост над философската пропаст между културата и природата; Националният архив на публикациите и културата в Ханджоу е построен като имитация на произведение на изкуството, за да предложи завладяващо изживяване на историята и културата; предстоящата Фондация Картие пред Лувъра в Париж, с мобилните си гигантски платформи, изразява нуждата от динамична архитектура като място за изобретяване на култура.

Чрез този анализ, музеят на двадесет и първи век се явява като най-важното място за експериментиране в архитектурата и изкуството. Съществената роля на музея като катализатор на различен вид енциклопедия, като необходимо място в нашите градове с потенциала си да поставя под въпрос дихотомията между урбаното и дивото, или като носител на потенциал за демократизация чрез включване на нови форми на технологии като форми на знание и култура, се усилва чрез архитектурата.

Само чрез музея можем да разберем какво е изкуството и каква може да бъде нарастващата му роля в бъдещата ни градска среда.

Страници: 256, Размери: 19.1x19.1см