През около петнадесетте години, в които се занимавам с изследване на театъра като изследовател, режисьор и театрознавец, установих, че литературата съдържа значителни пропуски по отношение на оценяването на театралните представления. Може би трудността при намирането на широко приети критерии, в съчетание със свободата на изразяване в художественото творчество, правят това трудно.

Може би този деликатен въпрос се сблъсква и с природата на самия акт на оценяване, който по определение е сложен и изисква допускания, които не противоречат на склонността към поставяне под съмнение и деконструкция на критиката. След систематично наблюдение на представления, особено на произведения с особен интерес за моите изследователски занимания, стигнах до заключението, че всеки творец е вложил толкова голяма част от духовния си капитал в театралното си произведение, че може би разочарованието от негативна критика да нанесе съществена вреда – не само на индивидуално ниво, но и по принцип да навреди на театралното изкуство...

от предговора на изданието.