Точно както хирурзите някога вярваха, че болката е полезна за техните пациенти, някои днес твърдят, че смъртта придава смисъл на живота. Но тъй като хората рядко живеят повече от век – докато определени китове могат да живеят над двеста години – е трудно да не възприемаме биологичните си лимити като дълбоко несправедливи. Не е чудно, че повечето хора, приближаващи смъртта, биха искали да имат повече време.

Въпреки това, с непрекъснатия напредък на науката, дали краят на живота ни винаги ще изглежда толкова близък? От апаратите за дишане до мозъчните импланти, съвременната медицина размива понятието за умиране. В ясен синтез на актуалното невронаучно мислене, Зелезников-Джонсън обяснява, че смъртта вече не е загуба на сърдечна дейност или дишане, а на лична идентичност – че същността на нашата идентичност е ума ни, а умът ни е закодиран в структурата на мозъка ни.

На тази основа той изследва как наскоро изобретените техники за запазване на мозъка ни дават възможността да запазим умовете си, за да позволим бъдещо съживяване. Независимо дали са се борили за справедливост или са лекували болести, ние сме благодарни на нашите предци, които са помогнали да се създаде по-добър свят – но те не могат да се насладят на плодовете на цивилизацията, която са изградили.

Но ако работим заедно, за да създадем по-добро бъдеще за нашите потомци, може дори да имаме шанс да живеем в него. Защото, ако успеем, може би бъдещето ще ни обича толкова, че да ни върне и да сподели своя свят с нас.

Страници: 368, Година на издаване: 0120, Размери: 12.8x12.8см