Тази книга разглежда местата за кацане на мигранти, анализирайки процесите и инфраструктурите, с които се сблъскват хората при навигирането си в градска среда по време на централния средиземноморски маршрут. Книгата твърди, че съществува теоретична и практическа трудност в разбирането на сложността на пристигането на мигранти. Мигрантите често не са сигурни дали ще останат или ще си тръгнат, тяхната мобилност е несигурна. Въпреки това, те се сблъскват с остри двоичности и категории в рамките на административната политика и планиране, които се опитват да ги класифицират или като постоянни, или като временни.

Въз основа на обширно оригинално изследване в Южна Италия, книгата предлага да мислим различно за „местата за кацане“: части от града, които функционират като инфраструктури за кацане, които позволяват отворена и динамична употреба на градското пространство и предоставят възможности за срещи и обмен на информация, докато мигрантите обмислят следващите си стъпки.

Комбинирайки етнографска перспектива с познания от градоустройство, архитектура, география, социални науки и миграционни изследвания, тази книга ни приканва да разгледаме по-внимателно взаимодействията между хора, практики и места, докато мигрантите кацат в Европа.