Punk: мръсотията и яростта. Но беше много повече от това.
В Историята на пънк музиката, авторът Стивън Палмър описва експлозията на пънк рок през 1976-77 г. в уморена, отегчена и социално разслоена Великобритания. Произхождаща от замърсените улици на Лондон, музиката на пънка изразява потиснатия гняв на младите работнически класи, които нямат къде да отидат и нищо смислено да направят. Нейната музика беше сурова и шокираща. Модата ѝ се подиграваше на стагниралите среднокласови ценности. Изкуството ѝ се изразяваше в изрязвания и графити, напръскани по стените. Но под тази внезапна експлозия, плашеща за установените среди, които я наблюдаваха, неразбираема за белокраките служители, пътуващи до и от работа, лежеше философия на индивидуалното творческо изразяване и етика на антирасизма и освобождение на жените.
Пънк в първоначалната си форма беше движение за човешко освобождение, момент на Нулева година в историята на нация, по-позната с колониални експедиции и огромна империя. Той говореше за ярост, безнадеждност, катарзисен гняв, изразен чрез интензивна, вълнуваща, революционна музика. Визуалните му образи завладяваха погледа на нацията и скоро на целия свят. И всички централни фигури крещяха, блъскаха и разбиваха вратите на Установения ред.
Тази книга проследява произхода, появата, развитието и края на пънка. Тя е книга на страст и живописно описание, подходяща за индивидуалните визии на оригиналните пънк музиканти.
Пънк беше мръсен и яростен, но също така беше нова зора за британската музикална сцена.
