Мястото на паметта описва творбата на Тони Морисън като литературна археология. Тя предлага прозрения за това как достига до текст чрез акта на въображение, свързано с паметта, и показва как изследва два свята – реалния и възможния – чрез нумбуса на емоциите, които обгръщат пътуването на изображението: от картина до смисъл и до текст.

Изследвайки радикалните възможности на литературата и границите на историята, Морисън открива истина, по-дълбока от документацията, в мълчанията и пропуските в афроамериканските разкази за миналото. За Морисън художествената литература е практика на етична реставрация: средство за възстановяване на онова, което историята е пренебрегнала чрез „наводнение“ от порив на въображението.

В Мястото на паметта присъствието на предците, емоциите и въображението се сливат. Ако писането е мислене, откриване, подбор, подредба и смисъл, то е също възхищение, уважение, мистерия и магия.