Никога в човешката история никой не е спрял да се тревожи, само защото някой друг му е казал „не се тревожи“. И все пак, изглежда, че ни е трудно да не побързаме да дадем съвет, когато някой сподели с нас една своя мисъл, преживяване или затруднение.

Понятието за емпатия се използва прекомерно. И въпреки широката ѝ употреба липсва общоприето определение за това какво всъщност представлява. Много хора я бъркат със състрадание или симпатия, чудят се как да избегнат да се идентифицират или дали трябва да са съгласни с другия, за да покажат емпатия. Не знаят дали емпатията има връзка с болката на другия или с което и да е чувство, което изпитва той, и не могат да отговорят на въпроса „Защо проявяваме емпатия по-лесно към наранена котка, а по-трудно към жертви на война или на корабокрушение в Егейско море“. Дори и специалистите помежду си нямат общоприето определение.

Д-р Василис Киосес, чрез примери и случаи, хвърля светлина върху понятието за емпатия, в контекста на нуждата, която всички имаме, да бъдем в отношения и да общуваме с хора, които ни разбират, уважават и могат да ни изслушат без условия.