В невероятно вълнуващото пътуване в дигиталния свят на неограничени възможности, (ние) потопени в бездънните океани на цифровото виртуално изживяване, несъзнателно пренебрегваме, че сме физически същества или поне физически същества и естествени тела. В това съчинение, следвайки интердисциплинарни пътеки, интересът се съсредоточава върху въпроси, произтичащи от сложните взаимодействия и обединения, от „хаотичните“ взаимодействия и прониквания между физическото тяло и технологичната иновация, които могат по обстоятелства и условия да имат положително или отрицателно влияние върху живота ни, върху „дистанционния“ ни живот, върху живота на Homo algorithmus.

„Физическото“ тяло, както се вижда в примера с упражнението на „виртуалното“ тяло (аватар), преминава през всички нива на реалността (физическа, изкуствена, виртуална/цифрова, субективна, обективна и др.) и чрез тялото всички нива на реалността (физически, разширени, смесени/хибридни форми на реалност и др.) се сливат и преживяват при определени условия и случаи понякога едномерно като „непрекъснатост“, а понякога многомерно като „непрекъснатост“.

За да се изследват такива нововъзникващи въпроси в областта на спорта и упражнението, налага се да създадем нова и сложна теоретична рамка. Принудени сме към повторен анализ и в много случаи към (пре)осмисляне на фундаментални термини, концепции и процеси като: виртуалното тяло (аватар), упражняването на аватари, телесното въплъщение, спортното телесно въплъщение, спортното себеусещане и виртуалната спортна идентичност, тялото, което спортува и социалният контрол, взаимодействия и прониквания между виртуално, социално и биологично тяло, пространственост и времевост на тялото в хибридни и смесени измерения на реалността, собствеността върху тялото и субективната активност, физическо/виртуално и социално присъствие, тялото като представяне, физическото пространство, цифровото пространство и конституирането на социалната реалност, съзнание-физическо тяло-пространство, време и цифрово изживяване и други.