В кухнята на зъболекаря Алзеандор ди Луар, ежедневието крие повече, отколкото изглежда. Със съпругата му извън дома и готвачката Евтехия постоянно присъстваща, балансите се изпитват и границите между дълга и желанието започват да се замъгляват.

В среда, изпълнена с намеци, погледи и непредвидими ситуации, кухнята се превръща в сцена на недоразумения, романтични обрати и комични конфликти, разкривайки, че нищо не остава скрито, когато хората се изправят пред себе си.

Написано през 1859 г., произведението остава впечатляващо актуално, осветлявайки с сарказъм и нежност човешките отношения, неизказаните желания и недоразуменията, които възникват неочаквано.

„Изучавайки превода и постановката на произведението, се потопих в архиви, библиотеки, сценография, илюстрации, статии и критики от епохата и открих, че това произведение е претърпяло при първото си поставяне жестока цензура на морала, в пристъп на лицемерие. […] с особено вълнение докосвам оригиналната ръкопис на автора, откривайки намесите на цензорите. След сравняването и възстановяването на оригиналния текст, произведението възвръща истинския си смисъл и своята истинска форма. […] на нас, през 2008 г., в Театър на деня, се падна честта да представим за първи път […] произведение, такова каквото го е написал авторът и никой никога не го е виждал така, дори самият той“, споделя Андромахи Монцоли, която пое превода и драматургичната обработка на текста.

„Водевилът е за Ламбис най-честото оправдание в игрите на духа, той не допринася нищо за сюжета, а го подчертава, маркира пауза, в която главният герой изразява лично мнение или обобщава в дует, трио и т.н. завършек на сцена или на цялото произведение“, допълва Жаклин Разгоникoф в послеслова на текста, а Анна Сотрини завършва с думите „Пътуването около тенджерата ми е дребнобуржоазната класа и всички социални класи заедно в една картина. Евгениос Ламбис не е мислител, който изгражда системи; той е творец, който разкрива пукнатини. Фарсът му не е просто комедия; той е механизъм.