Император Никифор II Фока: Белята смърт на сарацините е първата биография на английски език за мъжа, който пречупи хватката на исляма над Византийския Рим, така че до 968 година неговите войски можеха да навлязат в мюсюлманските земи практически без съпротива. Това беше резултат от неговите военни реформи и забележителните му качества като военен командир.

Текстът предоставя задълбочен анализ на това как той реформира военното оборудване, тактиката и стратегията, за да постигне това. Засадите, битките и военните кампании се обсъждат с безпрецедентна детайлност. Особено внимание се отделя и на влиянието на аскетичния християнски начин на живот на Никифор върху духа на въоръжените сили.

Въпреки своята религиозност, Никифор беше войник във всяко отношение, а цивилното население на Империята постоянно беше напомняно за това. Войниците бяха настанявани в Константинопол и обсипвани с ласки, а Никифор дори оказваше натиск върху Църквата да обяви войниците, загинали в бой, за мъченици. Илка Сюване внимателно изследва връзката между Църквата и въоръжените сили в политиките на императора.

Разбира се, Никифор имаше и човешки слабости, които доведоха до неговото преждевременно убийство. Защо и как това се случи също е анализирано подробно. Убийството на Никифор лиши византийските римляни от техния „Носител на победата“, но неговите военни реформи и кампании бяха проправили пътя за достигане на апогея на Византийския Рим под неговите непосредствени наследници.

Страници: 400, Размери: 15.6x15.6см