Загубата на близък човек ни изправя пред съвременната социална насока, обобщена във фразата „завърши своя скръб“. Тази фраза съответства на психологическата версия, която под термина „работа върху скръбта“ систематизира и стандартизира идеализирано затварянето на процеса на скърбене като „цел“, която трябва да бъде постигната.

Винсиан Деспре се оставя без никаква предубеденост в слушането на истории на хора, загубили своите близки, позволявайки по този начин създаването на свободно пространство в техните разговори. Тя се учи от начина, по който живите, с които се среща, стават способни да приемат присъствието на онези, които си отиват.

Една история доведе до друга. „Имам приятелка, която носи обувките на баба си, за да може последната да продължи да броди по света. Друга приятелка започна да катери една от най-високите планини заедно с пепелта на баща си, за да сподели с него най-красивите изгреви. Един близък човек, на навечерието на рождения ден на починалата си съпруга, приготвя любимата ѝ храна и т.н.”.

Авторката, странствайки като филосоФ или по-скоро епистемолог, като психолог и социален учен (антрополог), изследва още една възможност, още един неочакван научен „обект“. Тя ни показва как да избягаме от дилемата между „това принадлежи на въображението“ и „то е просто истинско и реално“. ● Винсиан Деспре е философ (Университетът на Лиеж).