В есето Телата за консумация, Керъл Дж. Адамс твърди, че в патриархалния капитализъм насилието срещу жените и насилието срещу нехуманните животни са неразривно свързани, тъй като се основават на същите представи, както и на общи практики за потискане на телата и нормализиране на налагането.

„Културата на месоядството“ не е просто хранителен избор, а практика, която запознава субекта с идеята, че определени тела са на разположение за използване, консумация и унищожаване.

Колебанието на феминистката теория да включи в анализа си експлоатацията на нехуманните животни я затваря в ситуация, в която несъзнателно участва и възпроизвежда същите капиталистически и патриархални структури, които се опитва да разруши и преодолее.

Адамс отправя силен призив за вегетариански феминизъм и активна солидарност с нехуманните животни.