Когато човекът стана земеделец преди около 12 000 години, той създаде нов институт – този на семейството. Тази форма – семейството – оцелее почти непроменена до наши дни. Авторът отбелязва, че след двете световни войни от миналия век, структурата на традиционното семейство започна да се разпада. Четири последователни исторически промени причиняват тази трансформация: (1) Жената навлезе в производство и вече е икономически независима. (2) Контрацептивните хапчета заедно с презерватива отделиха сексуалното удоволствие от зачеването и дадоха на жената контрол над плодовитостта. (3) Увеличаването на средната продължителност на живота практически обезсмисли стойността на наследството. (4) Новите финансови инструменти позволяват на много млади хора да поемат самостоятелен път, различен от традициите на бащиното си семейство.
Така днес ставаме свидетели на огромна промяна, която предизвиква трусове във всяко социално изражение – от отношенията между родители и деца, ученици и учители, мъже и жени, до мигранти и местни жители. Това се случва, тъй като в същото време по света се наблюдава уникална мобилност на населението. Човекът, напускайки селския живот, отново става номад, без определена родина.
Книгата следва историческото развитие на човека и описва основните програми, които е наследил в мозъка си по време на еволюцията. Споменава се алчността, сексуалното желание и прекомерната консумация, както и кръвосмешението. Накрая се предлагат решения за новия матриархат, който неизбежно изгрява.
