Свидетелство за изселването на гърците от Източна Тракия. Историята започва през 1899 г. и продължава с горчивата бежанска участ на Кумбагоци през 1914 г.

„'Куте, 'куте, селяни! Уби се Димитрос Стриглос!“ „Деспинио, уби се Димитрос на нивата…!“ Вдовицата майка ми трябваше да има някого, който да управлява имуществото ѝ, парата ѝ, лозята…

Дамяно, когото прие, скоро стана мой мъж. „Аз тогава бях на дванадесет, а той на двадесет и едно... Отиде в Айвали в Източна Тракия да събере пари за сватбата ни, а аз да порасна малко. Когато дойде, станаха сватбата ни. Оттам започва всичко.“

С турските околийски чиновници в селото ни бяхме в добри отношения. Соинис се грижеше за нас и ни съветваше многократно. Но идваха българи, лоши турци, гонения… През 1914 г. започна нашето странстване в Перая, в Стилида, в крепостта на Ламия, в Моло, в Волос.

При завръщането през 1920 г. се връщаме в нашия край в Кумбао. Накрая с размяната през 1922 г. завинаги се сбогуваме с любимото си село, със светия ни Пантелеймон, с лозята ни, черешовите ни дървета, пухкавите насипи, благородно морето на Мраморно море. Никога повече няма да видя от прозореца си родния бряг…