За Кант меланхолията е свързана с отсъствието на представяне, неспособността да го представиш, въпреки че можем да мислим за него. За Фройд дори не можем да мислим за него. Кантовият меланхолик, Бътлеровият излекуващ се, Фройдовата формулировка в "Траур и меланхолия" са свързани в едно: връзката с представянето е проблематична, вече не може да бъде поставена в адекватност на вещ и разум. Модерността се сблъсква с празно представяне и страхът, който възниква от него. В тази голяма традиция се запазва ядрото на отрицанието.