През упадъчната десетилетка на 1980-те години главно, някои бивши организации, подпомогнати от някои стари марксисти, и двамата разочаровани от предходния си път и във връзка с тогавашните електикални течения на Запада, решават да съчетаят двете предишни теории така, че в настъпващия синтез да се появи бъдещият национален приоритет.

Оттогава основните носители на този нов изцяло идеологически проект, който никога не е придобил народен отзвук или организационна структура, останаха просто теоретична конструкция, опитваща се чрез непоследователен синкретизъм да се върнат към великолепната православна традиция и морална гъвкавост, понякога дори чрез тълкувателно насилие над изворите, за да се противопоставят на днешното настъпващо безконтролно европеизиране на нацията, налагано отгоре, без народно съгласие или поне толерантност.

Връщането към корените на традицията бе справедливо възприемано като реалистичен отговор на отричането на националното самосъзнание под прикритието, но и пропуканото европейско облекло, което тогава се рекламираше в витрината на историята, опаковано в „пакети“ под марката Делор.

[...] (От предговора на изданието)