Поезия за това как оформяме това, което е изгубено или минало, и как то ни оформя нас. Бърнард О’Доноху изследва якоренето като място, което изграждаме за себе си от памет и разказ. Ирландия от младостта му е богата на цветове и прецизна в детайла, и докато признава силата на миналото, той също го поставя под въпрос: „Искам никога да не бях започвал тази история; / Може би е било сън, а може би не . . .“ Неформалният и понякога игрив тон на О’Доноху е като на поет, който обезоръжава както себе си, така и своя читател.

Ето парадоксите в сърцето на човешката природа: това, към което сме най-привързани, в крайна сметка може да бъде това, което ни обвързва; нежеланието да се върнем може да възникне от страха да не се окажем заключени навън.

„Стиховете на О’Доноху са урок по това как да пишеш значима поезия.“ PN Review

„Трогателността на миграционното въображение на О’Доноху е . . . перфектният пътешественически спътник.“ Times Literary Supplement

„Привлекателна и проста реч . . . пълна с нежни, понякога незабележими проблясъци на хумор.“ London Magazine

„Както при всичко, което пише О’Доноху, колкото повече гледаш, толкова повече виждаш.“ Scotsman

Страници: 64, Размери: 12.9x12.9см