Раждането на гръцката държава беше резултат от Революцията. Но тази държава би била много по-различна, ако беше създадена с победата на самата Революция. Тя нямаше да бъде държава, напълно зависима и с непокътнати вътрешни социални структури и неравенства.

Това беше решено до голяма степен в Месолонги, където богове и демони, „голямото море“, се стовариха върху тази „колибка“, „славното брашнохранилище“ на Дионюсиос Соломос. Но дори и срещу „куршума на Турция“, „зълвия на Арабия“, „ума на французина“ и „оръжието на англичанина“, „колибката“ не беше победена. Защитниците ѝ предпочетоха „да разкъсат път с мечовете си и да останат свободни“, когато „гладът почерни очите им“.

И тук идва големият въпрос: Защо „гладът почерни очите им“? Защо защитниците на Месолонги се оставиха да коленичат пред този непобедим враг — глада? Беше ли неизбежно развитие, беше ли невъзможно да се осигури тяхното снабдяване? Отговорът, който дава тази книга, категорично е не! Изоставянето на бойците беше съзнателен избор на гръцкото правителство, и то в епоха, когато имаше огромни икономически възможности благодарение на заемите.

„Свободните обсадени“ бяха предадени от тези, които имаха дълг да ги подкрепят. Нека си припомним думите на Ибрахим: „Щяхме да се разтопим като планински сняг, ако Месолонги имаше храна за още 15 дни“. Но нямаше…