Тази книга разглежда политиката, упражнявана от противниците на Ел. Венизелос през периода 1915-1917 г., през който те носеха отговорността за управлението на страната.
Това е епохата на Националното разцепление, т.е. конфликта между крал Константин I и петгодишния (1910-1915) премиер Венизелос относно участието или неучастието на страната в Първата световна война; конфликт, който раздели гръцкото общество на два свята: венизелисткият и антивенизелисткият.
По-специално се изследват двете основни характеристики на антивенизелистките правителства: а) външната политика, която по същество се определяше от двора, б) опитът да се ограничи дейността на политическите опоненти.
Целта е разбирането на аргументацията на антивенизелистите в полза на неутралитета, който според тях най-добре обслужва националните интереси.
В същото време книгата се опитва да подчертае промяната, която се е случила в вътрешната политическа сцена през този период: използването на насилие (било с толерантността, било с насоките на правителството) като средство за налагане на политически възгледи.
